НАЧАЛО

By 264

МОГА ЛИ ДА ОТГЛЕЖДАМ ИГУАНА?…

НАИСТИНА ЛИ ИСКАМ ИГУАНА?

Защо ние отглеждаме игуани? 

Защото са красиви, умни, интересни, любопитни, хитри, своенравни, достолепни, заради тихото им ненатрапчиво приятелство… Причините са много, всеки намира красивото в любимеца, който си е избрал. Интересното при игуаните е, че не спират да ви изумяват, дори след като смятате, че ги „познавате”. Оказват се изненадващо интелигентни и социални животни. Отношенията с тях се развиват с години – удоволствие е да се наблюдава как една игуана расте и развива характера си, навиците си, как все повече се отпуска и доверява. Много от тях се привързват към стопаните си.

„…най-големият повод за гордост е възрастната игуана, отгледана в плен от бебе…. Защо? Защото това животно се отглежда много трудно. За съжаление, все повече и по-често се виждат обяви за препродажба на отраснали вече игуани и предаването им „в добри ръце”. Причините са много и ще бъде по-добре да ги осмислите и предвидите навреме. За да се отглежда игуана, трябва силно желание, определени битови възможности, а и не на последно място – финансови. Правилното прилагане на всички препоръки за отглеждане е задължително. Само тогава ще станете собственик на пораснал „домашен дракон”.

Искате игуана?

Прочетете тази страница – ако желанието не ви напусне – прочетете всичко до края… На първо място трябва да преодолеете досадата от четенето. Информацията е невинаги интересна, но е жизненоважна. Много неща трябва да се знаят! Отглеждането на зелена игуана е дългогодишен ангажимент (за около 30 години) и не е за всеки. Той е за информирани хора, постоянни в своя избор.

Игуаната не е като кучето или котката, за които „неволно” знаем доста. Добре е да се подготвите предварително, защото решението на проблемите впоследствие е по-трудно и по-скъпо, а често и фатално за потърпевшия „любимец”. Всъщност игуаните боледуват „тихо”, често без никакви външни признаци. Трудно е да се разбере какво им е. Когато се появят видими симптоми, проблемът е вече много задълбочен и е следствие от дълги страдания. Популярна заблуда е –„отглеждам игуаната си добре”. Истината е, че те просто не могат да ни „благодарят” и по тази причина си въобразяваме, че ги гледаме добре, и че знаем кое как става. Това, че животното просто е все още живо, не значи, че е в добро здраве… Простият факт е, че малко игуани доживяват над 7-8 годишна възраст, при положение, че могат да доживеят дори до 30 години. Всъщност, ако не ви пука за благоденствието на самото животно, пресметнете загубата на инвестициите, които ще вложите, за да се радвате съвсем кратко на такъв нетраен интериор. Ако пък ви пука – не се превръщайте в мъчител! Често във форумите могат да се видят „беседи” с висока научна стойност, от типа :

               „ – Игуаната не яде кюфтета.”

               „– Ааааа, яде, яде, моята много обича…”

Методът „проба-грешка“ драстично съкращава живота на игуаните и им причинява тежки заболявания. Затова, ако обичате животните и възнамерявате да имате приятел, а не аксесоар, на първо място сведете до минимум възможностите за грешки поради незнание. За да може, когато приближите стъклото на терариума, животинчето да вижда своя обичан стопанин, а не усмихнат дебилен садист. За начало – намерете литература относно отглеждането на зелена игуана (iguana iguana). На български език такава няма, ще се наложи да четете на други езици, разгледайте тази, която събрахме и преведохме за вас на сайта и форума на нашето сдружение. Ще ви запознаем с общоприетите авторитети, ще споделим и личен опит. Ще представяме и противоречиви гледни точки, за да бъдем обективни и да ви предоставим материал за собствени изводи.

Важно е да знаете ПРЕДВАРИТЕЛНО какви усилия трябва да положите за отглеждането на това прекрасно животно, за да прецените дали го искате наистина.

Друг важен момент – ако вашето намерение е да имате игуана, трябва да си проверите бюджета, да изчислите първоначалните разходи за закупуване на оборудване и терариум, и чак после на игуана, а и да разпределите месечни средства за храна и обслужване на терариума. Разходите не са малки. Ако имате нисък доход – трябва да изчакате по-добри времена.

Отделно перо на разходите, които е малко вероятно да се избегнат – ветеринарната помощ. За екзотични животни услугите не са евтини, а и компетентните лекари са малко. Излишно е да ви казваме, че трябва да сте подготвени със сносен ветеринар, още преди да придобиете мечтания гущер. Като се има предвид състоянието на животните в повечето зоомагазини и начина им на отглеждане там, доста скоро след покупката ще ви се наложи да посетите ветеринар, най-малкото, за да направите контролни бактериологични и паразитни изследвания. Самите пътувания до ветеринарния кабинет също са незабравимо приключение. Ако нямате личен автомобил е добре и него да предвидите в разходите. Разнасяне на игуана в градския транспорт или пък на ниски температури е немислимо.

Младите игуани имат едни проблеми – адаптация, болести, липса на апетит, хаотично поведение, и т. н. При възрастните игуани те са други – проблемно разгонване, бременност и снасяне, набавяне на подходящите зеленолистни, зеленчуци, плодове и витамини през зимата и т. н.

В плен зелената игуана често достига до метър и половина дължина. Mалкият гущер, който сте купили, до три – четири години ще се превърне в голям дракон, със специфичен и дори агресивен нрав. Трябва да се предвиди пространство и терариум с необходимата големина. В противен случай, подготвяте мъчителна смърт за животното, а и рискувате болезнено ухапване през размножителния период, който може да продължи с месеци.

Игуаната изисква много търпение и любов. Ако сте зает човек или имате неустойчив темперамент – игуаната не е подходящ компаньон. Ако се страхувате от влечуги, най-вероятно няма да се „договорите” с игуаната за мирни отношения. Игуаните уважават силния и спокоен характер. Освен това, те не се поддават на дресура и не могат да се подчиняват. Подходете с адекватни очаквания, за да се насладите на общуването с тях.

Агресията при мъжката игуана по време на разгонване е отделна тема. Тогава настъпва моментът, в който започвате да се чудите къде и на кого да я пробутате. Това е едно особено непоследователно поведение – сладкият гущеран, който довчера се е гушкал и е ял от ръката ви, днес иска да ви прогони от къщата или насилствено да се чифтоса с вас. Предприема свирепи акаки и подли стратегии, хапе и напада, и, не на последно място – размазва изпражнения навсякъде…

Като цяло, помислете за това как животът ви ще се промени. Ако сте натоварен човек, най-вероятно ще имате малко време, за да социализирате игуаната си. Това означава, че периодът на привикване ще се забави и вие няма скоро да стигнете до разбирателство с нея. Една несоциализирана игуана хапе, бие с опашка, щура се като луда, руши и ака навсякъде…

В допълнение – игуаната ще трябва да се приучи да ходи до тоалетна, дано не сте гнусливи, защото ще трябва да почиствате терариума ежедневно.

Игуаната е неподходяща и в случай, че ви притеснява фактът, че е възможен преносител на салмонела. В семейства с деца до 4-годишна възраст, бременна жена, болни или стари хора – игуаната няма място.

Пътуване – отново проблем. Игуаната не е аквариум с риби или клетка с папагали, която лесно да се даде за временно отглеждане. Да не говорим за факта, че самите игуани не понасят добре това. Чуждата къща за игуаната е „затвор” с лоша диета и студено общуване. Дори към новия терариум те трудно привикват. В резултат от временно пренасяне при други хора и чуждо жилище, тя може да откаже да се храни, да се депресира и дори да стане агресивна.  Ако решите да оставите игуаната у дома, то е необходимо, лицето, което ще се грижи за нея да е запознато с игуаната и нуждите ѝ, да знае как да се справя с нея, да не се страхува и във ваше отсъствие да може да реагира на определени промени в апетита, поведението, и т. н.

Ако сте семеен човек, ще трябва да мислите за това, че животното ще стане член на вашето семейство и ще общува не само с вас, но и с близките ви хора и деца. Ако това не се предвижда и вие купувате игуана само за екзотичен интериор, в резултат ще имате болно, а може и агресивно животно, което е излишно, досадно и пречи на всички. Отново възниква въпросът „Как да го предам в грижовни ръце?”, „…да го продам или да го изпратя в зоопарка?”, при същите събратя по нещастие… В резултат ще измъчите и животното и себе си и ще се разделите, в най-добрия случай, с чувство на огромна неудовлетвореност и осезателни материални загуби.

Едва след всичко това… – „игуаната е много интересно животно, ако спечелите нейното доверие и станете приятел с нея, ще преживеете несравнимо чувство на радост и гордост, а и ще научите много неща, които няма да намерите на никой сайт и в никоя книга…”

Надяваме се да сме ви от полза. Четете, питайте, давайте предложения, разкажете ни истории, споделяйте опит, помагайте си чрез нашия форум.   Посетете и страницата ни във Facebook.

Comments are closed.

error: Content is protected !!