Влажност и воден баланс

By 134

Автор – Д. Б. Василиев

В дивата природа игуаните живеят в горещ (32 – 35 ° С) и влажен (95%) климат, който е почти невъзможно да се възпроизведе в апартамент, без да причини големи щети. Да се побере в малък апартамент голям, модерно оборудван терариум също не е лесна задача. Причината са високите нива на влажност в терариума, в комбинация с добрата вентилация – тези две необходими условия се съчетават лошо помежду си: в стаята ви се появява мощен овлажнител, който за две или три години довежда тапетите и тавана до плачевно състояние. За да се избегне това, трябва да се даде възможност на гущера да получава влага по няколко възможни начина и да регулира самостоятелно водния си баланс.

Влечугите си набавят вода от храната, когато пият, чрез кожата – по време на къпане, или когато се намират на много влажен въздух. Това става при метаболитното окисление на мазнините, въглехидратите и протеините. Повечето от водата те следва да получават от храната – листата и пониците, които игуаните ядат в природата, съдържат 65-95% вода. Тук трябва да се отбележи един много важен момент : за да пият, влечугите трябва ДА ВИЖДАТ движението на течността или отражението и дифракцията на светлината на повърхността ѝ. Вероятно за това те се нуждаят от ултравиолетовата А светлина (UVA), която възприемат визуално. Много игуани, особено младите, не знаят как да пият от поилки и пият само капки вода от стените, от листата или от други гладки повърхности в терариума.

Игуаните охотно плуват и дори лежат с часове във водата, при условие, че водата е достатъчно топла.

По този начин те се насищат с вода през порите на кожата; Дехидратирани гущери са способни за час-два да увеличат теглото си до 10 – 25%, само от абсорбирана чрез кожата вода. Въпреки това, ако басейнът е голям и няма отделно отопление, водата почти винаги е с по-ниска температура от тази на въздуха. Неведнъж съм наблюдавал гущери с висцерална подагра, които с години са живяли до студен басейн и никога не са влизали в него сами, нито са пили вода от там.

«Метаболитната вода» при влечугите, дори и при пустинните видове, играе второстепенна роля, поради ниското ниво на метаболизма. При uricotelics, към които могат да се отнесат и игуаните, окисляването на 1 г въглехидрати произвежда 0,50 г вода, 1 г мазнина – 1,07 г вода и 1 г протеин – 0,50 г вода. Това е явно недостатъчно, за да се мине без пиене на вода. Водата се отделя с урината, изпражненията, издишания въздух и през кожата. Игуаната губи около 0,8 мл вода на 100 г телесно тегло на ден – 72% през кожата, а 28% от издишания въздух (Smidt-Nielsen, 1998). По този начин, игуана с тегло 1 кг губи всеки ден около 10 мл вода, без да се смятат урината и изпражненията. Всички условия, които нарушават реабсорбцията на водата в червата, пикочния мехур и бъбреците могат да доведат до дехидратация. Студът значително намалява метаболизма и реабсорбцията на течностите, въпреки че леко намалява загубата на вода през кожата. Твърде меките храни с ниско съдържание на фибри, не са в състояние да задържат водата в дебелото черво, където основно протича нейната реабсорбция. Ето защо, дори ако храните един гущер с китайско зеле например, в което водата е, по мое мнение, единствената ценна съставка – по-голямата част от нея напуска стомашно-чревния тракт много бързо, преминавайки транзитно, и такава игуана започва да страда от обезводняване.

В крайна сметка при домашно отглежданите игуани често се очертава следната картина: хронично преохлаждан гущер, който не знае как да пие от поилка, не ползва студения басейн и получава половината от диетата си под формата на суха фабрична храна, а другата половина – под формата на салати и плодове, чието съдържание на груб фураж е от около 6-8%, като необходимото количество е не по-малко от 14%. При това положение вече може да не се търсят тайнствените причини, които довеждат около 30% от възрастните мъжки игуани до хронична бъбречна недостатъчност.

Така че, за всички гущери е необходим стационарен отопляем басейн. Това е задължително условие в периода на адаптация, тоест в продължение на не по-малко от първите 3-4 месеца на отглеждане. След това, от съображения за хигиена, гущерът може да бъде оставян във вода (температура от 33 – 35 ° С – б. пр.), в продължение на няколко часа, два или три пъти седмично. Ако басейнът е монтиран стационарно, водата трябва да се сменя със същата честотата. Терариумът трябва да се пръска с топла вода най-малко веднъж на ден, и това трябва да се прави до 16 –18 ч, за да може водата да се изпари, а постелката да не се охлажда и намокря. Поилката е най-добре да се сложи под огледална нагревателна лампа или на термоподложка. Колкото повече живи растения има в терариума, толкова по-дълго ще се задържа необходимата влажност на въздуха. Специално за овлажняване се ползват и автоматични пръскащи системи, свързани с таймер. В европейските магазини за домашни любимци наскоро станаха достъпни ултразвукови компресори, наподобяващи таблетка, която поставена в басейна, в рамките на един до два часа, предизвиква образуването на мъгла и драстично увеличава влажността. (Разгледайте и нашето решение за влага в терариума – б. пр.)

Можете да приложите и един много прост метод за поддържане на влагата. В контейнер, наполовина напълнен с вода, се поставя на гъба, така че почти цялата вода се абсорбира. Повърхността на гъбата е винаги влажна, но пък водата е недостъпна за пиене. С тази цел в терариума може да се сложат влажни контейнери с торфен мъх или вертикално окачени тръби с испански мъх, направени от капронова решетка. (По наше мнение такова „обзавеждане“ е непригодно за една вече пораснала игуана. Те стават големи и силни, и всички мъхове ще бъдат изровени, а всички решетки – разбити. За въсрастен екземпляр следва да се помисли за други методи за покачване на влажността – б. пр.) Тези допълнения ще повишат и качеството на декорацията. На младите игуани, както и хамелеони, в първите месеци от живота им, в терариума може да бъде инсталирана медицинска система, като за денонощие се прокапва един или два литра дестилирана или преварена вода. Водата трябва да капе при ниска скорост на твърда и равна повърхност, и да се разбива на пръски от удара. При ниска твърдост на водата всички стъклени повърхности ще се запазват чисти. При тази система за влага в терариума, трябва да бъде предвидена и система (дренаж) за отводняване на подовата настилка, за да не се намокря. A малък водопад или фонтан със система за рециркулация на водата е чудесна декорация и решава проблема с влагата, но това изисква много добра и лесно сменяема филтърна система.

Comments are closed.

error: Content is protected !!